домино
домино (български)
ед.ч. | до·ми·но | |
---|---|---|
членувано | до·ми·но·то | |
мн.ч. | до·ми·на | |
членувано | до·ми·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Игра с подреждане на плочки с означени върху тях точки.
- Маска, която закрива само очите.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|