дол
дол (български)
ед.ч. | дол | |
---|---|---|
непълен член | до·ла | |
пълен член | до·лът | |
мн.ч. | до·ло·ве | |
членувано | до·ло·ве·те | |
бройна форма | до·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
малка долина
Етимология
ст.-бълг. долъ βάραθρον, λάκκος (Супр.) Праслав. *dolъ, с единствени съответствия в герм. *dalaz (гот. dal(s) „долина, дупка“, ст.-сканд. dalr „долина“, ст.-англ. däl, ст.-сакс. dal, ст.-в.-нем, ср.-в.-нем. tal, ср.-д.-нем. dā̆l, ст.-хол. dal; гот. dalaʮ, ст.-англ. -dele, ст.-сакс. te dale, ср.-в.-нем. ze tal, ср.-д.-нем. gedāl(e), dāl(e), ср.-хол. te dale, te dael, tale, dale, dael [нар.] „надолу“) и уелс. „ливада“. Връзката с гр. θόλος ж.р. „пещера, кръгла сграда, парна баня с кръгла форма“, θάλαμος „стая за отдих“ е съмнителна. Най-вероятно северноевропейска субстратна лексема, срв. герм. *dōljō (ст.-сканд. döl, ст.-в.-нем. tuolla, ср.-в.-нем. tüele „малка долина, низина“).
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
долина, котловина, дефиле, проход, падина