диван (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Тапицирано канапе с облегалка.
  2. Ист. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която е заседавал.

Етимология

от тур. divan < перс. ديوان „съвет, събор“

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: couch (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Couch (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: диван (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: koltuk (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: sohva (fi)
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

канапе, софа, кушетка

Сродни думи

Производни думи