деребей

деребей (български)

деребей ±

ед.ч.		де·ре·бей
	непълен член	де·ре·бея
	пълен член	де·ре·бе·ят
мн.ч.		де·ре·беи
	членувано	де·ре·бе·и·те
бройна форма		де·ре·бея
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

1. деребей (derebeyi, тур.) е феодален земевладелец в Османската империя, отличаващ се със значителна автономия в управлението на собствените му владения. Пример за деребей са владетелите на Видин - Осман Пазвантоолу и на Русе - Алемдар Мустафа Паша.

Деребеите са откупвали данъчните задължения на своето население към Империята, след което са налагали значително повече задължения на народа. Поради това и сегашното значение на думата в Българския език - експлоататор.

Една легенда, основана на народната етимология, гласи, че "деребей" бил наречен един българин който преди 400 години убил турския бей в котленска област и одрал кожата му. От там дере-бей; впоследствие този българин започнал да носи това име и от тук произлязла и фамилията Дерибеев

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• властник, господар, тиранин, потисник, самовластник, диктатор, сатрап
• безотговорен, безчинен, безнаказан