ден

ден (български)

ден ±

ед.ч.		ден
	непълен член	де·ня
	пълен член	де·нят
мн.ч.		дни
	членувано	дни·те
бройна форма		де·на, дни
звателна форма		де·не

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 33

1. Времето от развиделяване (изгряване на слънцето) до свечеряване/заздрачаване/залязване/залез. Децата обичат да играят през деня на поляната;
2. Прен. Денонощие.
3. Прен. Календарна дата. В кой ден се пада събитието?

Етимология

От старобългарската дьнь, от праславняската dьnь. Сродна със староизточнославянската дьнь, день, дьнъ, от която са руската, русинската и украинската день, както и беларуската дзень. От dьnь са се развили и македонската ден, сръбско-хърватско-словенската дан/dan, както и западнославянските: den (чешки), dzéń (кашубски), dan (полабски), dzień (полски), deň (словашки), źeń и dźeń (долно- и горносорбски).

Фразеологични изрази

1. Ден до пладне. За кратко време;
2. Бял ден не знае. Живее в трудности, несгоди;
3. Бял ден не вижда. Живее в трудности, несгоди. Бял ден да не видиш! Вид клетва във връзка с пожелаването на трудности и несгоди.

Превод

английски: day (en) арабски: اليوم арменски: օր африкаанс: dag белоруски: дзень be гръцки: ημέρα датски: dag есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: lá исландски: [[]] испански: día (диа) (es) италиански: giorno it китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: dies литовски: [[]]

немски: Tag de норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: dzień (джйень) pl португалски: dia pt румънски: zi ro руски: день ru словашки: deň sk словенски: dan sl сръбски: дан sr тайландски: [[]] турски: gün унгарски: nap hu фински: päivä fi френски: jour (fr) холандски: [[]] хърватски: dan hr чешки: den cs шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дата, денонощие
• светлина, видело, слънце

Производни думи

1. дене н., денем н., деня н. Ив. Вазов;
2. денгуба ж., деномесечник м. "календар" 1898,
3. денник м. "ежедневник" П.Р.Сл. 1886;
4. денница ж., денонощен п. денонощие ср., денонощно н.