ден
ден (български)
ед.ч. | ден | |
---|---|---|
непълен член | де·ня | |
пълен член | де·нят | |
мн.ч. | дни | |
членувано | дни·те | |
бройна форма | де·на, дни | |
звателна форма | де·не |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 33
- Времето от развиделяване (изгряване на слънцето) до свечеряване/заздрачаване/залязване/залез. Децата обичат да играят през деня на поляната;
- Прен. Денонощие.
- Прен. Календарна дата. В кой ден се пада събитието?
Етимология
От старобългарската дьнь, от праславняската dьnь. Сродна със староизточнославянската дьнь, день, дьнъ, от която са руската, русинската и украинската день, както и беларуската дзень. От dьnь са се развили и македонската ден, сръбско-хърватско-словенската дан/dan, както и западнославянските: den (чешки), dzéń (кашубски), dan (полабски), dzień (полски), deň (словашки), źeń и dźeń (долно- и горносорбски).
Фразеологични изрази
- Ден до пладне. За кратко време;
- Бял ден не знае. Живее в трудности, несгоди;
- Бял ден не вижда. Живее в трудности, несгоди. Бял ден да не видиш! Вид клетва във връзка с пожелаването на трудности и несгоди.
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
- дене н., денем н., деня н. Ив. Вазов;
- денгуба ж., деномесечник м. "календар" 1898,
- денник м. "ежедневник" П.Р.Сл. 1886;
- денница ж., денонощен п. денонощие ср., денонощно н.