декламирам
декламирам (български)
Сегашно време | дек·ла·ми·рам |
---|---|
Мин. св. време | дек·ла·ми·рах |
Мин. несв. време | дек·ла·ми·рах |
Повел. наклонение | дек·ла·ми·рай |
Мин. страд. причастие | дек·ла·ми·ран |
Мин. деят. св. причастие | дек·ла·ми·рал |
Мин. деят. несв. причастие | дек·ла·ми·рал |
Сегашно деят. причастие | дек·ла·ми·ращ |
Деепричастие | дек·ла·ми·рай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — ?)
- Казвам гласно и изразително стихотворение или прозаичен откъс.
- прен. Говоря превзето и надуто като на сцена.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|
|