дееспособен
дееспособен (български)
ед. ч. | м. р. | де·ес·по·со·бен | |
---|---|---|---|
непълен член | де·ес·по·соб·ния | ||
пълен член | де·ес·по·соб·ни·ят | ||
ж. р. | де·ес·по·соб·на | ||
членувано | де·ес·по·соб·на·та | ||
ср. р. | де·ес·по·соб·но | ||
членувано | де·ес·по·соб·но·то | ||
мн. ч. | де·ес·по·соб·ни | ||
членувано | де·ес·по·соб·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Способен на действие, много активен.
Етимология
Общославянска дума, съчетана от "дее-" (като в деен) и "способен".
Фразеологични изрази
Синоними
деен, деятелен, трудолюбив, енергичен, активен, действен, предприемчив, работлив, пъргав, прилежен, старателен, усърден, ревностен, неуморим, работоспособен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|