деветина

деветина (български)

деветина ±

ед.ч.		де·ве·ти·на
	членувано	де·ве·ти·на·та
мн.ч.		де·ве·ти·ни
	членувано	де·ве·ти·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Парче от цялото, когато същото е разрязано на девет равни части.
2. Помен за починал, който се прави на деветия месец след смъртта.

Етимология

Произлиза от числото девет.

Фразеологични изрази

Бабини деветини - празни приказки

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

[[]]

Производни думи

Съществително име, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

деветина