двор
двор (български)
ед.ч. | двор | |
---|---|---|
непълен член | дво·ра | |
пълен член | дво·рът | |
мн.ч. | дво·ро·ве | |
членувано | дво·ро·ве·те | |
бройна форма | дво·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Дворно място, например: двор на къща.
Етимология
старобълг. дворъ: лит. dvaras „имение“, стропрус. dauris, санскр. dvār- „врата“; авест. duuar- „двор, врата“ < ИЕ. dhuor-
Фразеологични изрази
Превод
|
|