даскало
даскало (български)
ед.ч. | дас·ка·ло | |
---|---|---|
членувано | дас·ка·ло·то | |
мн.ч. | дас·ка·ла | |
членувано | дас·ка·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- остар. разг. пренебр. Училище.
Етимология
От гр. δἀσκαλοσ „учител“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|