далавера
далавера (български)
ед.ч. | да·ла·ве·ра | |
---|---|---|
членувано | да·ла·ве·ра·та | |
мн.ч. | да·ла·ве·ри | |
членувано | да·ла·ве·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Разг. Непочтена, нечиста сделка.
Етимология
Заета от нгр. νταραβέρι [daraveri] „врява, патърдия; далавера“, от итал. dare avere „далавера, букв. даване-имане или да дава-да взема“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|