Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Гяур от персийски през турски означава неверник, човек който не изповядва исляма. Това е презрително обръщение, използвано към християнското население на Османската империя, а също и по отношение християните от европейските страни и Русия. Използвано по време на турското робство. Терминът е забранен за използване в рамките на Османската империя от 1856 година. Исторически възниква за обозначаване последователите на зороастризма и означава "поклонник на огъня". С този смисъл, терминът е засвидетелстван в много ранни персийски текстове като Шахнаме. С времето, придобива отрицателен смисъл. През 13 век думата започва да се използва в смисъл на последовател на религия, различна от исляма.
Етимология
- от турски gâvur, прието от персийски
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи