Най-рано засвидетелствана в старосръб. гоуштерь (Закон. Ст. Душан), при старобълг. аштеръ „гущер“ (Супр.). Сродни форми: сръб. гуштер, полаб. ĝäustar, МИ в Германия от слав. произход: Güstrow (Мекленбург) (= *Guščerovo), Gostritz (Саксония) (= *Guščerovice). Праслав. диалектизъм, срв. старопрус. estureito „гущер“, вероятно заето от зап.-слав. Няма сигурен произход. Поради синонимните варианти *a-ščerъ и *gu-ščerъ съществува възможност думата да е двусъставна, а не да е от един произход с лит. skėrys „скакалец“, старогр. ἀσκαρίς „глист“, σκαρίδες „скарида“, осет. гæккури [gäkkuri] „гущер“.
