гуляя
гуляя (български)
| Сегашно време | гу·ляя |
|---|---|
| Мин. св. време | гу·лях |
| Мин. несв. време | гу·ля·ех |
| Повел. наклонение | гу·ляй |
| Мин. страд. причастие | гу·лян |
| Мин. деят. св. причастие | гу·лял |
| Мин. деят. несв. причастие | гу·ля·ел |
| Сегашно деят. причастие | гу·ля·ещ |
| Деепричастие | гу·ля·ей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 161, несвършен вид
(класификация — ?)
- Веселя се шумно.
Етимология
Сродни форми: сръб. гуљати „ям“, старочеш. huleti „отдавам се на наслаждения“, чеш. houleti se „търкалям се“, диал. houlat „тъпча добитъка със сено“, слов. huľať „развличам се, веселя се“, диал. guľať sa „търкалям се“, huľaс „танцувам“, пол. диал. gulać „танцувам добре, водя блуден живот“, старорус. гулять „ходя на лов“ (1588 г., 1676г.), рус. гулять „разхождам се, скитам се, веселя се, безделнича“, диал. „играя на карти“, укр. гуляти „разхождам се, скитам се, веселя се, танцувам“, белор. гуляць „танцувам, ухажвам“. *guljati e итератив-дуратив към *guliti (*goul-) (бълг. диал. гулим „дера кожа“, сръб. гулити „дера“, словен. guliti „трия, износвам; шегувам се; гавря се“, чеш. huliti, слов. huliť „прояснява се (за времето)“, рус. диал. гулить „шегувам се, разхождам се“, укр. гулити „съблазнявам с лъжливи обещания“). Първонач. значение е „трия, износвам“, оттам „губя“ (срв. жуля от *žuliti < *geul-) със специализация на значението „губя си времето (по различен начин)“.
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|
|