гулия
гулия (български)
ед.ч. | гу·лия | |
---|---|---|
членувано | гу·ли·я·та | |
мн.ч. | гу·лии | |
членувано | гу·ли·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Растение от рода на зелето с подобна на ряпа моравочервена глава. Brassica gongylodes.
- Земна ябълка.
Етимология
Растението е наречено по издутата си форма. Сродни форми: чеш. диал. huľa, слов. guľa „топка“, рус. диал. гулья, гулька „израстък“, укр. гуля „израстък, подутина“, обратни производни от *guliti „трия, търкам“, срв. жуля.
Фразеологични изрази
Превод
|
|