губерка
губерка (български)
ед.ч. | гу·бер·ка | |
---|---|---|
членувано | гу·бер·ка·та | |
мн.ч. | гу·бер·ки | |
членувано | гу·бер·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Дълга, дебела игла, понякога със завит връх, с широки уши, за шиене на плътни тъкани и под. с дебели конци, за низане на връв и под.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|