губер
губер (български)
ед.ч. | гу·бер | |
---|---|---|
непълен член | гу·бе·ра | |
пълен член | гу·бе·рът | |
мн.ч. | гу·бе·ри | |
членувано | гу·бе·ри·те | |
бройна форма | гу·бе·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Дебело вълнено покривало с дълги влакна.
Етимология
старобълг. губеръ (Грамота на Дан воевода, между 1420-1431 г.) Наследство от прабългарския език.
Сродни думи с преход ŕ > z: куман. köwüz, башк. ҡөйөҙ, тур. диал. köyüz „килим“ от тюрк. *qöbüŕ. С друга коренова гласна: узб. kigiz, хак. кибiс, кирг. кебес от тюрк. *qebiŕ.
Тунг-мандж. съответствия: мандж. χuberi „кожена качулка“.
Старобълг. > старорус. кoвьръ „килим“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|