гранит
гранит (български)
ед.ч. | гра·нит | |
---|---|---|
непълен член | гра·ни·та | |
пълен член | гра·ни·тът | |
мн.ч. | гра·ни·ти | |
членувано | гра·ни·ти·те | |
бройна форма | гра·ни·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
скала от кварц, полски шпат и слюда
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|