градация
градация (български)
ед.ч. | гра·да·ция | |
---|---|---|
членувано | гра·да·ци·я·та | |
мн.ч. | гра·да·ции | |
членувано | гра·да·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Книж. Постепенно, последователно протичащо явление, преминаване от един етап, степен към друг етап, степен; степенуване.
- Литер. Стилистична и реторична фигура за изразяване на впечатления от прояви и явления чрез постепенно усилване (възходяща) или отслабване (низходяща), степенуване на използваните изразни средства (сравнения, епитети, метафори).
Етимология
От лат. gradatio.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
постепенност, последователност, степенуване, прогресия