гравюра
гравюра (български)
ед.ч. | гра·вю·ра | |
---|---|---|
членувано | гра·вю·ра·та | |
мн.ч. | гра·вю·ри | |
членувано | гра·вю·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | гра·вю·ра | |
---|---|---|
членувано | гра·вю·ра·та | |
мн.ч. | гра·вю·ри | |
членувано | гра·вю·ри·те | |
звателна форма | — |
|
|