гост
гост (български)
ед.ч. | гост | |
---|---|---|
непълен член | гос·та | |
пълен член | гос·тът | |
мн.ч. | гос·ти | |
членувано | гос·ти·те | |
бройна форма | гос·та | |
звателна форма | гос·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Човек, който е дошъл като приятел в дома на някого.
Етимология
От старобългарската дума гость, наследена от своя страна от праславянската дума *gostь, със съответствия в прагерманския - *gastiz „гост“ (гот. gasts, старофр. jest, хол. gast, нем. Gast, англ. guest); в лат. hostis „чужденец, странник“ (< *ghostis). Без сигурни съответствия в други ИЕ езици, сравнява се със староинд. ghas- „ям, потребявам“, но това не внася повече яснота в структурата на думата.
Фразеологични изрази
Превод
|
|