господин (български)

{{Словоформи/{{{ID}}}}}

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

старобълг. господинъ > господ

Фразеологични изрази

мн. господа, зват. господине, м.

  1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха.
  2. Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате е мен!
  3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. "Господин Иванов днес няма да идва." "Господин Иванов, търсят Ви по телефона." "Господин директор!" "Господа депутати."
  4. (разг.) Мъж преподавател в училище. "Господинът по физика ми писа 6".

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: Mister (en), Mr. (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски: herre (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански: signore (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи