гнус

гнус (български)

гнус ±

ед.ч.		гнус
	непълен член	гну·са
	пълен член	гну·сът
мн.ч.		гну·со·ве
	членувано	гну·со·ве·те
бройна форма		гну·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Отвращение, погнуса.

Превод

английски: disgust (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αηδία датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: asco, repugnancia италиански: disgusto, ripugnanza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: taedium (la) македонски: одвратност (mk)

немски: Ekel (de), Widerlichkeit (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: отвраще́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: iğrençlik (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: dégoût холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Сродни думи

• погнуса, отвращение