глог

глог (български)

глог ±
ед.ч.		глог
	непълен член	гло·га
	пълен член	гло·гът
мн.ч.		гло·го·ве
мн.ч.	членувано	гло·го·ве·те
бройна форма		гло·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Бодлив храст или дърво с длановидно или пересто изрязани листа, с бели или розови цветове и месести червени или черни дребни плодове, които се ядат.
Само ед. Събир. Много глогове, израсли на едно място.
Само ед. Събир. Плодовете на този храст; глогина, глогинка.
Само ед. Бот. Род бодливи храсти или дръвчета от семейство розоцветни.

Информ. Сайт на потребител на интернет, който съчетава лична страница с включена в нея лична информация с блог, фотогалерия и др.

Етимология

ст.-бълг. глогъ, гложїе (Ман.) Сродни форми: сърбохърв. глог, словен. glog, чеш. hloh „трънка, Prunus spinosa“, пол. głóg, г.-луж. hłohonc „трън“, д.-луж. głog, рус. глог „дрян, Cornus sanguinea“, укр. глiг, род.п. глогу „глог“. Праслав. *glogъ е вероятно свързана със старогръц. γλῶχες „царевична коса“, γλωχίς „острие“, γλῶσσα, γλῶττα „език“ от корен *glōgh-. В повечето европейски езици се нарича „бял трън“. Среща се в МИ Гложене, Глогощица, Гложен дол, Глоговец.

Фразеологични изрази

◊ От трън <та> на глог. Разг. От по-малко зло към по-голямо.

Превод

английски: hawthorn^(en)
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: λευκάγγατο^(el)
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: biancospino^(it)
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: Weißdorn^(de), Hagedorn^(de)
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: боярышник^(ru)
словашки: hloh^(sk)
словенски: glog^(sl)
сръбски: глог^(sr)
тайландски: [[]]
турски: akdiken^(tr)
украински: глiг^(uk)
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: glog^(hr)
чешки: hloh^(cs)
шведски: [[]]
японски: [[]]

Синоними

бодлив храст, трън, трънка, драка