глобявам
глобявам (български)
Сегашно време | гло·бя·вам |
---|---|
Мин. св. време | гло·бя·вах |
Мин. несв. време | гло·бя·вах |
Повел. наклонение | гло·бя·вай |
Мин. страд. причастие | гло·бя·ван |
Мин. деят. св. причастие | гло·бя·вал |
Мин. деят. несв. причастие | гло·бя·вал |
Сегашно деят. причастие | гло·бя·ващ |
Деепричастие | гло·бя·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
Налагам глоба, парично наказание
Етимология
старобълг. глоба (ХІІІ в.). Сравни д.-луж. głoba „стойност“, лит. glėbti, glėbiu, globti „обхващам“, латв. glebt, glabt „пазя“, ст.фриз. kleppa „прегръщам“, ср.н.нем. klave „ярем за крави“. Свързана със сглобявам.
Фразеологични изрази
Превод
|
|