глиган
глиган (български)
| ед.ч. | гли·ган | |
|---|---|---|
| непълен член | гли·га·на | |
| пълен член | гли·га·нът | |
| мн.ч. | гли·га·ни | |
| членувано | гли·га·ни·те | |
| бройна форма | гли·га·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Мъжко диво прасе с изразени, стърчащи извън устата кучешки зъби.
Етимология
Производно от стр.-бълг. глъıгъ (кучешки зъб), от същия корен като коля. Родствено с руск. клык и от един и същ корен с полск. kieł, чеш. kel, срб.-хрв. каљак, словн. kȅl.