глезен
глезен (български)
ед.ч. | гле·зен | |
---|---|---|
непълен член | гле·зе·на | |
пълен член | гле·зе·нът | |
мн.ч. | гле·зе·ни | |
членувано | гле·зе·ни·те | |
бройна форма | гле·зе·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. глезнѣ /мн.ч./ (Гилф.), цслав. глезна от праслав. *glezna, *glezno, *gleznъ, първоначално прилагателно от *gleg^h-n-, с недоизяснен произход.
Фразеологични изрази
Превод
|
|