глаголица

глаголица (български)

глаголица ±

ед.ч.		гла·го̀·ли·ца
	членувано	гла·го·ли·ца·та
мн.ч.		гла·го·ли·ци
	членувано	гла·го·ли·ци·те
звателна форма		гла·го·ли·цо

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Стара славянска азбука, въведена в употреба от Кирил и Методий и използвана в някои славянски държави. Бива заменена от кирилица и латиница.

Етимология

от „глаголя“- стара дума за говоря

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: глаголіца гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]] македонски: глаголица

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: głagolica португалски: [[]] румънски: [[]] руски: глаголица словашки: hlaholika словенски: glagolica сръбски: глагољица тайландски: [[]] турски: [[]] украински: глаголиця унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: glagoljica чешки: hlaholice шведски: [[]] японски: [[]]