ген

ген (български)

ген ±

ед.ч.		ген
	непълен член	ге·на
	пълен член	ге·нът
мн.ч.		ге·ни
	членувано	ге·ни·те
бройна форма		ге·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1.В биологията – елементарна единица на наследствеността. Единица за генетичен материал, отнасяща се до един хромозом, на който съответства един сегмент от двойната спирала на молекулата на ДНК.

Етимология

От немски Gen, от древногръцки γενεά (geneá, „поколение, произход“), от аористния инфинитив на γίγνομαι (gígnomai, „Аз възниквам“). Създадено от датския биолог Вилхелм Лудвиг Йохансен в немскоезична публикация, от последната сричка на "панген".

Превод

английски: gene (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Gen (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ген (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

[[]]