ген
ген (български)
ед.ч. | ген | |
---|---|---|
непълен член | ге·на | |
пълен член | ге·нът | |
мн.ч. | ге·ни | |
членувано | ге·ни·те | |
бройна форма | ге·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
1.В биологията – елементарна единица на наследствеността. Единица за генетичен материал, отнасяща се до един хромозом, на който съответства един сегмент от двойната спирала на молекулата на ДНК.
Етимология
От немски Gen, от древногръцки γενεά (geneá, „поколение, произход“), от аористния инфинитив на γίγνομαι (gígnomai, „Аз възниквам“). Създадено от датския биолог Вилхелм Лудвиг Йохансен в немскоезична публикация, от последната сричка на "панген".
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
[[]]