ганьо

ганьо (български)

ганьо ±

ед.ч.		га·ньо
	непълен член	га·ньо·то
	пълен член	га·ньо·то
мн.ч.		га·ньов·ци
	членувано	га·ньов·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		га·ньо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40

1. Разг. Пренебр. Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак, ганьовец, байганьовец.

Етимология

От личното име „Бай Ганьо“ (по ранно изписване: Бай Ганю) на Алеко-Константиновия литературен герой. Самото име е съкратено на галено от Драган, което е със славянски произход, от българското прилагателно драг, от старобългарското прилагателно драгъ, от праславянското прилагателно *dorgъ.

Превод

английски: boor (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Banause (de) м. р., Flegel (de) м. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: hödük (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]