вятър (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 4

Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление.

Етимология

старобълг. вѣтръ: лит. vėtra „буря“ > вея

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: wind (en), breeze (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: viento (es)
  • италиански: vento (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Wind (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: ветер (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: rüzgâr (tr), yel (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: vent (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи