вържа
вържа (български)
Сегашно време | вър·жа |
---|---|
Мин. св. време | вър·зах |
Мин. несв. време | вър·жех |
Повел. наклонение | вър·жи |
Мин. страд. причастие | вър·зан |
Мин. деят. св. причастие | вър·зал |
Мин. деят. несв. причастие | вър·жел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 156, несвършен
(класификация — )
- Закрепвам или застопорявам нещо с въже, връв и т.н.
- Постигам нещо с големи усилия. „Едва вързах тройка.“
Етимология
Сродни думи: лит. veržti, veržiu „завързвам, стягам“, viržis „връв“; с друг преглас varžau, varžyti „завързвам“, ст.в.нем. wurgjan „давя, душа“, старошвед. vrang-er „изкривен“, староисл. virgill, старосакс. wurgil „връв“, авест. urvisyeiti „извива се“, лат. rīca „забрадка“ от ие. *werg'-.
Фразеологични изрази
Сродни думи
привързвам, завързвам, връзка, вързоп
Производни думи
Превод
|
|