възнесение
възнесение (български)
ед.ч. | въз·не·се·ние | |
---|---|---|
членувано | въз·не·се·ни·е·то | |
мн.ч. | въз·не·се·ния | |
членувано | въз·не·се·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
старобълг. възнесениıе от въз- + нести „неса“, калка на гр. ἀνάληψις. Заета в руски.
Фразеологични изрази
Превод
|
|