вуйчо
вуйчо (български)
ед.ч. | вуй·чо | |
---|---|---|
непълен член | вуй·чо·то | |
пълен член | вуй·чо·то | |
мн.ч. | вуй·чов·ци | |
членувано | вуй·чов·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | вуй·чо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Брат на майка. Наименованието вуйчо отразява родствена връзка с едно лице - това е брата на майката на лицето.
Етимология
Праслав. *ujь с умал. наст. -čо. Свързана с лит. avynas „вуйчо“, лат. avus „дядо“, гот. аwō „баба“ от ие. *h2eu(H)-i-o-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|