втурвам
втурвам (български)
| Сегашно време | втур·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | втур·вах |
| Мин. несв. време | втур·вах |
| Повел. наклонение | втур·вай |
| Мин. страд. причастие | втур·ван |
| Мин. деят. св. причастие | втур·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | втур·вал |
| Сегашно деят. причастие | втур·ващ |
| Деепричастие | втур·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186 ii, несвършен
(класификация — непреходен)
- Втурвам се - затичвам се или тръгвам бързо изведнъж в някаква посока. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
- ↑ се/ втурвам се в РБЕ на ИБЕ