врач
(пренасочване от врача)
врач (български)
| ед.ч. | врач | |
|---|---|---|
| непълен член | вра·ча | |
| пълен член | вра·чът | |
| мн.ч. | вра·чо·ве | |
| членувано | вра·чо·ве·те | |
| бройна форма | вра·ча | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Думата врач означава лечител. Последвалите значения са възникнали във връзка с това, че някога лечителите са използвали билки и заклинания, с които да накарат болестите да си тръгнат от болния. Едновременно с това врачът е търсел и причините, довели до болестта, например силна уплаха, зараза и др., като е използвал т. нар. восъколеене, леене на куршум и др.
Етимология
старобълг. врачь „лекар“ ἰατρός (Зогр., Мар., Асем., Супр., Остром.). Южнослав. vračь (сърбохърв. врач „прорицател“, словен. vráč „лекар“). Старинна тюркска заемка (*avraɣči с метатеза от *arvaɣči, име на деятел от *arva- „произнасям заклинания”), срв. старотюрк. arva- „произнасям заклинания”, узб. aврағич, авроқчи „хипнотизатор; лечител, който цери ухапвания и ушилвания чрез хипноза”, каз. арбаушы „заклинател, вълшебник, чародей, изкусител”. Книжовна заемка от ст.-бълг. в рус. врач „лекар“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|