вот
вот (български)
ед.ч. | вот | |
---|---|---|
непълен член | во·та | |
пълен член | во·тът | |
мн.ч. | во·то·ве | |
членувано | во·то·ве·те | |
бройна форма | во·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- мн. няма, Мнение или решение на избиратели, изразено чрез гласуване.
Етимология
— Фр. vote.
Фразеологични изрази
◊ Вот на (остар. за) доверие (недоверие). Полит. Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или на негов представител, изразено чрез гласуване в парламента. ◊ Наказателен вот. Полит. Негласуване за определена политическа сила или определен кандидат в избори (чрез неучастие в гласуването или подаване на глас за конкурентна политическа сила или конкурентен кандидат) с цел да се изрази неодобрение, протест срещу линията, провеждана от съответната политическа сила или съответния кандидат.
Превод
|
|