внуша
внуша (български)
Сегашно време | вну·ша |
---|---|
Мин. св. време | вну·ших |
Мин. несв. време | вну·шех |
Повел. наклонение | вну·ши |
Мин. страд. причастие | вну·шен |
Мин. деят. св. причастие | вну·шил |
Мин. деят. несв. причастие | вну·шел |
Сегашно деят. причастие | вну·шещ |
Деепричастие | вну·шей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
старобълг. въноушити, въоушити ἐνωτίζεσθαι „слушам“ (Син. пс., Син. мол., Супр.). От *vъn- „в“ и ухо, калкира гр. ἐνωτίζω.
Фразеологични изрази
Превод
|
|