влах

влах (български)

влах ±
ед.ч.		влах
	непълен член	вла·ха
	пълен член	вла·хът
мн.ч.		вла·си
мн.ч.	членувано	вла·си·те
бройна форма		вла·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Румънец или арумънец.

Етимология

ст.-бълг. влахъ „румънец“ (Ман.хр.). Праслав. *volxъ. Старинна германска заемка, герм. *walha, ст.-в.-нем. walah, walh, ср.-в.-нем. walch „романоговорещ чужденец, келт, римлянин“, англ. Wales МИ „Уелс, област, където живеят нероманизирани келти“, Welsh „уелски“ (*walhisc), walnut „орех“, букв. „романски орех“ (*walh-hnut-) от името на келт. племе Volcae. Първоначално името се е отнасяло до романизираните келти във Франция, но на герм. или слав. почва е пренесено върху романските народи, срв. пол. włóch „италианец“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

куцовлах