викарий
викарий (български)
ед.ч. | ви·ка·рий | |
---|---|---|
непълен член | ви·ка·рия | |
пълен член | ви·ка·ри·ят | |
мн.ч. | ви·ка·рии | |
членувано | ви·ка·ри·и·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ви·ка·рию |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32a
Викарий е църковна длъжност в епархията (митрополията), а не духовен сан.
Викарият е лице от черното духовенство със сан на епископ и изпълнява задълженията да бъде помощник (секретар) на митрополита при изпълняване на неговите задължения като духовен глава на митрополията. Когато тази длъжност се изпълнява от духовник, който не е епископ, длъжността се нарича протосингел.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|