верига (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Скачени една за друга метални, обикн. железни, брънки; синджир // Брънки от тоя вид с куки в двата края за окачване на съд (обикн. котел) над огъня в огнище // Брънки от тоя вид с кукички за прикачване към автомобилна гума за по-леко и сигурно преминаване по хлъзгав терен.
  2. Обикн. мн. Окови.
  3. Разш. Скачени, наредени или разположени на една линия, близо един до друг еднородни предмети; редица // Прен. Последователност от еднородни, еднакви явления.
  4. Воен. Боен ред, при който войниците се разполагат на известно разстояние един от друг в една линия при сражение, блокада.
  5. Хим. Свързани последователно еднакви атоми, обикновено въглеродни.
  6. Прен. Търг. Поредица от търговски обекти (магазини, ресторанти и др.), които са собственост на една фирма.

Етимология

старобълг. верига άλυσις (Супр.), цслав. веруга - сръб. верига, слов. veriga. Колебанието i/u сочи по-скоро неслав. произход - вероятно тюркски: тюрко-бълг. *werüg ~ старотюрк. örük, örk „юзда; въже, капистра (за връзване на животни о кол)“, кирг. өрөө „букаи, обхващащи предните и задните крака на коня“, өрүү „плетене“, което съответства на монг. örügen „букаи“.

Фразеологични изрази

Гъсенична верига. Техн. Широка лента от метални пластини, която опасва колелата на тежки транспортни средства (танк, трактор, булдозер и др.) и служи за ходово трасе. ◊ Електрическа верига. Физ. Съвкупност от източник на електрическа енергия, проводници и потребител на електрическа енергия, свързани в затворен кръг с цел през тях да протича електрически ток.

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи