вежлив
вежлив (български)
ед. ч. | м. р. | веж·лив | |
---|---|---|---|
непълен член | веж·ли·вия | ||
пълен член | веж·ли·ви·ят | ||
ж. р. | веж·ли·ва | ||
членувано | веж·ли·ва·та | ||
ср. р. | веж·ли·во | ||
членувано | веж·ли·во·то | ||
мн. ч. | веж·ли·ви | ||
членувано | веж·ли·ви·те |
Прилагателно име, [[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|тип {{{ТИП}}}]]
вежлива, вежливо, мн. вежливи, прил. Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен. Вежлив човек. Вежлива молба. • нареч. вежливо. Поздравявам вежливо. • същ. вежливост, вежливостта, мн. вежливости, ж. Отнасям се с вежливост. Разменяме си вежливости.
ТИП = 76
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- учтив, внимателен, любезен, мил, възпитан, услужлив, отзивчив, приятен, нежен, благ, благовъзпитан, приветлив, радушен, почтителен, ласкав, галантен, приличен, деликатен, коректен
- благороден, знатен, дружески
- тактичен, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен
- изискан, изтънчен
- весел, жизнерадостен
- непринуден
- отстъпчив
Антоними
груб,некултурен,невъзпитан;
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|