вайкам
вайкам (български)
Сегашно време | вай·кам |
---|---|
Мин. св. време | вай·ках |
Мин. несв. време | вай·ках |
Повел. наклонение | вай·кай |
Мин. страд. причастие | вай·кан |
Мин. деят. св. причастие | вай·кал |
Мин. деят. несв. причастие | вай·кал |
Сегашно деят. причастие | вай·кащ |
Деепричастие | вай·кай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип ,
(класификация — )
~ се: оплаквам се, самосъжалявам се на глас, недоволствам, рева; окайвам се; тюхкам се (Глаголът изразява подигравателно или назидателно отношение.)
Етимология
от междуметието "вай" от тур. vay (за жал, болка, учудване)
Фразеологични изрази
Превод
|
|