бяс
бяс (български)
ед.ч. | бяс | |
---|---|---|
непълен член | бе·са | |
пълен член | бе·сът | |
мн.ч. | бе·со·ве | |
членувано | бе·со·ве·те | |
бройна форма | бя·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2
- БЯС1, мн. няма Смъртоносна заразна болест у животни, обикн. у кучета, която поразява централната нервна система, а чрез ухапване може да се предаде и на човека.
- Прен. Силен, необуздан гняв; ярост.
- Прен. Силна, неудържима, буйна страст // Буйстване.
- Диал. Куче или друго животно, което е побесняло.
- БЯС2, мн. бесовè В суеверните представи — зъл дух, нечиста сила, която изкушава човека; дявол.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Режа за бяс някого. Разг. Строго порицавам, разобличавам. ◊ Хваща / хвана ме бяс. Започвам да действам под напора на силни, необуздани чувства (гняв, злоба и др.) и да върша неразумни неща.
Превод
|
|
Синоними
- ярост, унес, страст, злоба, яд, лудост, умопомрачение, помрачение, буйство, безчинство
- дявол, демон, зъл дух
- вой, рев
- настървение