бърча
(пренасочване от бърчилото)
бърча (български)
Сегашно време | бър·ча |
---|---|
Мин. св. време | бър·чих |
Мин. несв. време | бър·чех |
Повел. наклонение | бър·чи |
Мин. страд. причастие | бър·чен |
Мин. деят. св. причастие | бър·чил |
Мин. деят. несв. причастие | бър·чел |
Сегашно деят. причастие | бър·чещ |
Деепричастие | бър·чей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , несвършен
(класификация — )
Етимология
от *bъrčiti „свивам“, цслав. бръчити оудове „балсамирам“ са от прабълг. *bürč-, страд.-съвм. форма (*bürü-ĺ-l-) от тюрк. *büŕ-/*bür- „свивам“: срв. чув. пĕр- „стягам, мръщя се, правя плисе“, пĕрĕн- възвр. „мръщя се“, пĕрĕм „бръчка“, çамкана пĕр „навъсвам си челото“; тур. büz- „свивам“, büzüş- съвм. „свивам се“, каз. бүріс- съвм. „свивам се, сбръчквам се“, бүрулі „зашит с плисе“. Тюрк. глагол *büŕ-/*bür- е почти омонимен с друг глагол *bürü- „покривам“ (срв. старотюрк. bürün- „бивам покрит“, тур., азърб. bürü- „повивам, обвивам“, каз. бүр-ке- „покривам“), откъдето и смесването на значенията „свивам“ и „балсамирам“ („повивам“), характерно и за съвременните тюркски езици.
Фразеологични изрази
Превод
|
|