бълха
бълха (български)
ед.ч. | бъл·ха | |
---|---|---|
членувано | бъл·ха·та | |
мн.ч. | бъл·хи | |
членувано | бъл·хи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Малко , слаболетящо паразитно насекомо.
Етимология
бълг. бълха: лит. blusa: ст.в.нем. flōh: лат. pūlex: старогр. ψύλλα: ИЕ. *bhlus-eh2 „бълха“
Фразеологични изрази
Превод
|
|