бъкел

бъкел (български)

бъкел ±
ед.ч.		бъ·кел
	непълен член	бъ·ке·ла
	пълен член	бъ·ке·лът
мн.ч.		бъ·ке·ли
мн.ч.	членувано	бъ·ке·ли·те
бройна форма		бъ·ке·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.

Етимология

Кръстосване на ст.-бълг. къбьлъ μόδιος, κάδος, χοίνιξ „ведро, каца“ (Кормч. ХІІІ в., Алекс., Месецослов XIV в.), къбелъ „крина, мярка за храни“ (Ман. хр.), диал. къбъл, къблица „ведро“ (Дервент, Дедеагачко; Съчанли, Калайджидере, Гюмюрджинско) с тур. bukal, нгр. μπουκάλι, заети от ит. диал. bucal (Венеция), ит. boccale (откъдето е заета и бокал). Праслав. *kъbьlъ е заета от ст.в.нем. kubil „ведро“ (< лат. *cubellum, вариант на cupellum, срв. фр. cuveau „каца, бъчва“). Слав. *kъbьlъ е стара заемка в осет. къыбыла [k`ɨbɨla], къибила [k`ibila] „ведро“.

Фразеологични изрази

Бъкел не разбирам. Разг. Нищо не разбирам.

Превод

албански: ^(sq)
английски: keg^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

бъклица