Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.
Етимология
Кръстосване на ст.-бълг. къбьлъ μόδιος, κάδος, χοίνιξ „ведро, каца“ (Кормч. ХІІІ в., Алекс., Месецослов XIV в.), къбелъ „крина, мярка за храни“ (Ман. хр.), диал. къбъл, къблица „ведро“ (Дервент, Дедеагачко; Съчанли, Калайджидере, Гюмюрджинско) с тур. bukal, нгр. μπουκάλι, заети от ит. диал. bucal (Венеция), ит. boccale (откъдето е заета и бокал). Праслав. *kъbьlъ е заета от ст.в.нем. kubil „ведро“ (< лат. *cubellum, вариант на cupellum, срв. фр. cuveau „каца, бъчва“). Слав. *kъbьlъ е стара заемка в осет. къыбыла [k`ɨbɨla], къибила [k`ibila] „ведро“.
Фразеологични изрази
- Бъкел не разбирам. Разг. Нищо не разбирам.
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
бъклица